Как един инвазивен морски охльов отключи сътрудничеството в Черно море

FR | EN | TR | UK

Черно море е почти без наличие на живот от дълбочина 200 метра до най-дълбоката си точка от 2200 м., като в това отношение наподобява чужда планета. В същото време, на повърхността му съществува богата и продуктивна екосистема, която от хилядолетия е осигурявала поминъка на крайбрежните общности. В тази благоприятна и продуктивна среда се е заселил и развил инвазивен вид Rapana venosa (известен с наименованието си „рапана“), който чрез бързата консумация на други видове мекотели, застрашава съществуването на местните екосистеми.

Рапана е установен за първи път в Черно море през 1947 г. Генетичните изследвания показват, че една единствена двойка женски и мъжки екземпляри (вероятно пренесени при внос на хайвер от стриди) са причината за светкавичното разрастване на популацията му в Черно море и разпространението му оттам до почти всяка една точка на земното кълбо.

България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна обединиха усилията си в една безпрецедентна проява на регионално сътрудничество за извършване на цялостно и стандартизирано картографиране на вида в Черно море.

Rapa whelk in Turkey©Central Fisheries Research Institute (SUMAE)

Подложен на контрол от естествени хищници в родните му местообитания в западната част на Тихия океан, рапана среща малко препятствия и богата хранителна база в Черно море, оказвайки се по този начин на върха на хранителната верига. Излишно е да се споменава, че заселването му е довело до значителен спад в числеността на някои други черноморски видове с търговско значение.

С течение на времето обаче, рапана постепенно се превръща във важен източник на икономически приходи за местните рибари и преработватели. Рибарите от дребномащабния сегмент, които съставляват над 85 процента от риболовния флот на Черно море, разчитат изключително на стабилното състояние на популацията на този вид. Сега морският охлюв се изнася масово в родината си Източна Азия, където обикновено се използва за кулинарни цели.

Понастоящем, в Черно море, запасите от рапан се есклпоатират до нива близки до достигане на максимален устойчив улов. За целите на мулти-милионния пазар, в който е включен рапана, управленските дейности са насочени към рационалната експпоатация и поддържане на добро популационно състояние на запасите от този ресурс. Тази седмица беше завършено първото мащабно изследване на популацията на този морски охлюв под ръководството на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море и в Черно море (GFCM), като част от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Изследователи и рибари от черноморските държави, осъществиха научно изследване, с териториален обхват - Черно море (300 трални операции), за оценка и анализ на реалното състояние на запасите от рапана. „Тази инициатива създава основа за сътрудничество между черноморските страни“, споделя д-р Елица Петрова от Института по рибни ресурси към Българската селскостопанска академия. „Ще предостави ценна информация за целевите видове за голяма част от Черноморския регион“.

Sorting Rapa whelk in Romania ©National Institute for Marine Research and Development “Grigore Antipa” (NIMRD)

Rapa whelk in Ukraine ©Southern Research Institute of Marine Fisheries and Oceanography in Odessa

Проучването, част от проекта BlackSea4Fish project на GFCM, финансиран от Европейския съюз, ще предостави оценка за разпространението, изобилието и възрастовата структура на този вид в Черно море. „Научното значение на проучването е голямо“, обяснява д-р Александър Чашчин от Изследователския институт за морски риболов и океанография в Одеса. „Това ще ни позволи да дадем практически съвети на рибарите.“

На този критичен етап, получените данни от изследването са от съществено значение за управлението на рапана, както и за намирането на баланс между опазването на местните екосистеми от вредното влияние на този нашественик, но и опазването на неговият запас - търговски вид с постоянно нарастващо значение за черноморския риболов. След приключването на първата фаза на гореспоменатото научно изследване, е планирано, два пъти годишно извършването на този тип дейност. Целта е проследяване на ключови процеси, характерни за популационната динамика на рапана.

Този преход, който се наблюдава при рапана - от първоначално бързо разрастване на популацията до унищожаване на важен търговски вид, изискващ собствено управление - напредва в различна степен при множество различни инвазивни видове в Средиземно море и по света.

“Ние сме много горди, че Декларацията на министрите от София за 2018 г. постига своите цели. Проектът BlackSea4Fish е реализация на примерно научно сътрудничество между черноморските страни, което ще доведе до подобряване на научните съвети “, казва г-жа Валери Лайне, ръководител на делегацията на Европейския съюз към GFCM. „Щастливи сме, че присъствието на GFCM в Черно море продължава да се увеличава благодарение на подкрепата на всички страни членки, Европейския съюз и проекта BlackSea4Fish“, казва г-н Абдела Срoур, изпълнителен секретар на GFCM. „Това е невероятно сътрудничество“, добавя д-р Назли Демирел, координатор на проекта BlackSea4Fish, която намира проучването като първа стъпка в бъдещите усилия за съвместни оценки на подобни запаси. „За първи път в Черно море страните извършват научно изследване по едно и също време, използвайки една и същата методология, и ние се надяваме да разширим това сътрудничество и по отношение на други ключови търговски видове".