EN | KA | TR

02/10/2020 | След като първоначално е считан за морски вредител, днес рапана в Черно море е обект на износ по целия свят и генерира многомилионен приход за крайбрежните страни от региона.  Поради факта че към момента се експлоатира на границата на устойчивия добив България, Грузия, Румъния, Турция и Украйна обединиха своите усилия за започване на цялостно научно изследване на този вид в Черно море.

 Под ръководството на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (ГКРСМ) и в рамките на проект “BlackSea4Fish project“, това изследване ще отбележи първата стъпка към рационалното управление на този важен за региона ресурс. След като бъдат извършени над 300 тралирания изследването ще предостави оценка на разпределението, изобилието, размера и възрастовата структура на популациите на рапан в Черно море .

 Рапана (Rapana venosa), произхождащ от западните води на Тихия океан, се появява в Черно море за първи път през 1946 г. в Новоросийския залив (Русия), един от най-натоварените морски търговски пътища, където се предполага, че е бил пренесен чрез биообрастване. През следващите десетилетия, докато други бентосни видове са страдали от влошаването на екологичните условия в региона, популациите на рапана са продължили да се развиват благодарение на високата си плодовитост и широкото възприятие на соленост, замърсяване на водата и недостиг на кислород. Неговата хищническа природа, липсата на надпревара с другите коремоноги и на изобилие на потенциални хищни видове допълнително допринася за успешното му настаняване в Черно море.

 Междувременно, паралелно с разпространението на рапана, се наблюдават драстични спадове при други черупчести видове, който му служат като храна н.пр.стриди и най-ралични видове миди и двучерупчести. Едновременно с това от началото на 1980 много печеливш пазар за този вид изниква в далечния изток (Южна Кореа, Япония) и Китай, които заплащат високи цени за замразено и преработено месо от рапана.

Rapa whelk survey in Bulgaria ©Dr. Elitsa Petrova/IFR Varna

През 2018 г. оценките на ГКРСМ разкриват, че запасът от рапан се експлоатира на нива близо до максимално устойчивия улов (МУУ). Тази ситуация е отличителен пример, илюстрираща предизвикателствата пред управлението на немесните видове: дали биомасата на вида да се държи на възможно най-ниското ниво с цел да се намали вредата върху екосистемата или да се търси ниво, което може да постигне максимално устойчив добив от икономически важен ресурс?

„С цел да се събере повече информация за този вид има научна програма, която е залегнала в Препоръка  GFCM/42/2018/9”обясни г-жа Назли Демирел, координатор на проекта „BlackSea4Fish. “В отговор на това за първи път в Черно море страните тясно си сътрудничат, за да създадат общ протокол за извършване на цялостно научно изследване на море, което ще позволи прилагането на холистичен подход при управлението на запаса от рапан в региона.”

Rapa whelk survey in Bulgaria ©Dr. Elitsa Petrova/IFR Varna

Централният научен институт по рибарство (SUMAE) на Министерството на земеделието и горите на Турция е първата институция от общо шестте, която вече започна изпълнението на изследването. Сега, в следващите 20 дни, Института по рибни ресурси (ИРР) стартира своята част от изследването, което ще покрие 50 точки в аквакторията на страната в Черно море. ИРР работи по въпроси, свързани с рибарството в България и активно участва в дейности по проекта BlackSea4Fish от самото му начало, през 2016 г.  

Тези изследвания ще бъдат извършвани 2 пъти годишно с цел да се разберат отклоненията по отношение на ресурса във времето (годишно и сезонно) и пространството.